Всеки бизнес има кризи.

Всеки човек има кризи.

За това, тази статия е за теб и планирането, излизането, и превенцията им – независимо дали имаш бизнес или не.

Ако продаваш в eBay UK със сигурност знаеш какво се случи, когато от eBay изпратиха задължително изискване за регистрация по ДДС – веднага!

Ако продаваш в Amazon от известно време ще знаеш, че от Амазон оставиха вратичка, чрез която конкурецията винаги може да свали не само листига, но и акаунта ти.

Ако пък си използвал основно Facebook (за да продаваш), ще знаеш, че вече на няколко пъти Марк и компания намалиха органичния рийч (колко да се показва дадено съдържание без да плащаш).

Ето виждаш ли, навсякъде се случва. Независимо какво и кого използваш като платформа.

Истината е, че в онлайн търговията обичаме да си говорим за възможностите. Рядко говорим за розовия слон в стаята. А той е там. Голям, седи и ни гледа. Ние се правим, че не съществува. Промушваме се покрай него, пролазваме под него, но се правим, че го няма. Това не променя реалността. Някакси, понякога е по-удобно да не говорим за него, но до кога?

If you fail to plan, you plan to fail.

Benjamin Franklin

И тук, като във всичко останало ключов елемент е планирането.

Под планиране нямам предвид планиране до припадък.
Нито пък до analysis paralyzis (analysis paralyzis – толкова планиране, че да не можем да вземем решение и да преминем към действие).

Действието е толкова важно, колкото и планирането. Има една грешка, която ясно виждам при повечето предприемачи. И тя е – или планират твърде много, или работят твърде много и не планират нищо.

И в двата случая имаме проблем.

Ако само планираме – няма да свършим абсолютно нищо. Резултатът ще е 0.

Ако само работим, без да планираме – никога няма да имаме по-високи резултати. Как да стане, когато ние работим по един и същи начин и не имплементираме нови стратегии и тактики.

Ето няколко стъпки, с които можем реално да направим план.

1) Направи си план – ако нямаш никакъв план, не си запознат с възможните кризи, когато те дойдат ще се чувсташ като “попарен” и няма да знаеш “от къде ти е дошло”. Имай план! Той трябва да отговаря на въпроса “Какви стъпки да предприема, ако това събитие настъпи?” В зависимост от магнитута на събитието – те могат да бъдат от търсене на съвет от по-опитни хора, до кои хора ще уволним първо и не на последно място – ако този бизнес тотално се срине – каква е алтернативата за нас? Кои са първите стъпки, които ще предприемем?

2) Дефинирай начало и край на кризата – кога си излезнал от нея? Кога си влезнал? Информирай служителите си (ако имаш такива). Кажи им какви стъпки трябва да се предприемат, за да излезете от тази ситуация.

Анализирай какво е довело до нея. Можеш ли да се предпазиш в бъдеще от това събитие? Ако не зависи от теб, дали случайно ще ти спрат акаунта в eBay, PayPal или Amazon – какво е нещото, което зависи от теб?

3) Дефинирай определение за пушек:

Нека си представим една реална ситуация, която гарантирано се е случвала на всеки от нас. Седиш си вкъщи на компютъра. Работиш кротко и усетиш миризма на изгоряло. Опитваш се да разпознаеш какво е и мирише на кабел. Какво правиш в този момент? Спираш ли? Проверяваш ли всички кабели, контакти, консуматори? Имаш ли няколко минути, в които си готов да реагираш или да седнеш спокойно и да продължиш работа?

Бих заложил, че имаш няколко минути в “бойна готовност”. През главата ти минават – къде е пожарогасителят, бушоните на апартамента, кофа с вода, телефона ти, за да се обадиш на 112. Това е най-нормалната реакция.

Но как реагираме в бизнеса? Надушваме ли пушек или реагираме на огън? Ситуацията е същата. Просто пушекът в бизнеса изглежда по различен начин.

Ако всеки път реагираш, когато имаш пожар, вече е късно. Може и да не можеш да спасиш къщата. Друга е ситуацията обаче, ако видиш пушек и НЕ го игнорираш.

Взимаш мерки, проверяваш всичко и се уверяваш, че втори път няма да се случи.

4) Направи приблизителен анализ на вероятността да се случи определено събитие

Звучи сложно, знам.

Предполагам си мислиш, че няма шанс да се изчисли с 100% точност. Да, няма. Но голяма приблизителна точност е много по-добре, отколкото изобщо да нямаш представа за различните опасности.

Как да го направиш?

Нека приемем, че вероятността да се случи определено събитие се изчислява в проценти.

Загубата е приблизителна стойност за целия период на кризата, включително пропуснати ползи.

Рискът се изчислява така:

вероятността да се случи х загубата, която ще ми струва = колко голям е един риск

Това ни дава възможност да определим кое събитие би донесло криза с по-голям мащаб. За кое да се подготвим по-добре и кое просто да го имаме предвид. Също ни подсказва и какви мерки да вземем, за да се предпазим.

Резултатът от този анализ трябва да ни покаже какъв би бил планът ни за действие, ако реално това събитие настъпи. И тогава – няма паника, няма страх, няма безсънни нощи. Ние имаме план и просто ще го задействаме.

Чрез този способ, също научаваме коя криза би била по-голяма от друга.

Например, ако имаме 1 % възможност да ни спре бизнесът, което би ни струвало 200 000 (избери си валута) за една година рискът се измерва с 0.01 x 200 000 = 2 000.

Ако обаче имаме 50% риск да изгубим доставчик, което ще ни намали печалбите с 30 % за година (от 200 000 на 153 840), рискът ще бъде:

0.5 (50%) х 153 000 единици = 76 000

E, тогава кой риск е по-опасен за нашия бизнес?

Отговор – и двата са опасни, разликата е, че единият има много по-голям шанс да се случи и ние трябва да сме по-подготвени за него.

Надявам се с тази статия съм те накарал да се замислиш върху голямата картина.

А голямата картина е, че ако искаш да постигнеш дадена цел – смени плана си, а не целта си!

Ето как да извлечеш максимума от тази статия:

Вземи лист и химикал. Отиди на тихо място и запиши 3-те най-големи проблема, които могат да се възникнат докато извършваш дейността, която работиш (независимо дали е бизнес или работиш в Hewlett-Packard). След това напиши 3 стъпки за решение на всеки от проблемите. Навий си аларма на телефона за 20 минути. Когато времето изтече – ще бъдеш ВПЕЧАТЛЕН от себе си – колко неща си написал.

Ако искаш да си отличникът на класа – отделяй си всяка седмица по 30 минути, за да анализираш действията и резултатите си. Така ще имаш контролен механизъм, за да се “уловиш”, ако вървиш в грешната посока.

Аз лично се старая да го правя всяка седмица по 60 минути. Разбира се, не винаги успявам, но това е друга тема.

Сега знаеш, че е време за какво?

Време е да направиш нещо яко!