В първа част на статията ти разказах как бях в Германия и какъв невероятен шофьор съм (ама да бе!), както и първите 3 поуки за бизнеса, които научих на Нюрбургринг.
Сега е време за останалите!
4) Няма как да си подготвен
Няма книга, симулатор, игра или предишен опит, които да те подготвят за това, което предстои.
Така беше и при мен.
Не бях прекарал достатъчно време пред симулатора (или по-точно никакво). Истината е, че няма как да се научим да караме колело с четене на книги.
Така или иначе щях да съм неподготвен.
След първата обиколка на Дени (моята приятелка) ѝ стана лошо. Искаше да слезе.
Разбираемо – крехко момиче, няма много опит с адреналиновите преживявания.
По-интересното е, че на мен също не ми беше добре.
Аз, който съм скачал с парашут, бънджи, карал съм по състезания -не много, но все пак – пилотирал съм и лек самолет.
Няма как да е нещо трудно нали?
Не точно.
Денивелацията на пистата е 300 метра (от най-ниската до най-високата точка). Това ме хвана тотално неподготвен. Изглежда малко като цифра, но на практика кръвта ми се движеше из тялото по различен начин.
Управлението на спортен автомобил на тази писта е по-скоро сравнимо с пилотиране отколкото с шофиране. Бързите завои докарват до 2G странично натоварване, а oтделно изпитваш такова и от промяната във височината.
Извод №4:
Колкото и да четем за определени бизнеси, колкото и да се подготвяме чрез изготвяне на бизнес план – никога няма да бъдем достатъчно подготвени.
За това, когато искаме нещо, трябва да започнем да го правим веднага.
Ако сте чели една друга статия – Най-прекият път между две точки е права линия! – знаете за какво говоря.
5) С ментор си е с ментор
Трасе с 22 километра – между 140 и 170 завоя в зависимост от конфигурацията.
Какво толкова може да се обърка?
А и както каза един приятел: Спокойно, завоите са само два – ляв и десен!
Почти…
Тогава осъзнах, че ми трябва някой по-опитен, който да ме научи.
Трябваше ми ментор!
И за щастие го открих. Или по-скоро той ме намери.
Разликата между първата обиколка (в която ми беше лошо) и последната беше осезаема.
Без да изпадам в детайли, имах 30% по-добро време само за няколко обиколки. В автомобилния свят – това е квантов скок. Голяма част от хората ще направят подобрение и сами, но не чак такова.
Аз също нямаше да имам такова лично постижение сам.
Не и за толкова кратко време.
Това ме накара да се замисля.
Какви ли резултати бих имал в бизнеса, ако открия следващия си ментор?
Какво ли пропускам до момента?
Ами, ако той действително знае какво се крие зад всеки “завой” – така както Арнолд и Артър знаеха?
Извод №5
Открий своя ментор!
Това е човекът, който ще ти помогне да разгърнеш потенциала си!
Всеки от нас трябва да го намери без значение от областта, в която искаме да се развиваме.
Когато сме готови, той ще дойде!
От както свят светува нашата цел като човеци, винаги е била една и съща – да търсим следващото ниво, независимо от това къде сме в момента. Благодарение на това сме изградили днешната цивилизация.
Важно уточнение – менторът е човек, който казва как и дава насоки, споделя опита си, но никога не извършва работата вместо нас.
Това ни води към следващата поука:
6) Помогни си сам и…
…бъди на правилното място.
Звучи банално, но във всички примери от живота ми е вярно.
През училищните години родителите ми нямаха възможност да ми купят така мечтания за мен комютър. Впрочем, щях да се радвам на всякакъв, тъй като нямахме.
Вече бях 8-ми клас, а нашите нямаха намерение да инвестират в подобна вещ.
Тогава разбрах за тази невероятна “бизнес” възможност…
…стипендията в училище.
Още помня как си направих сметка, че ако събирам от стипендия, до 11-ти клас ще мога да си взема компютър.
В края на 10-ти клас успях да събера сумата за компютър.
Вселената, както пише по дебелите книги, е „глух сервитьор“.
Чула молбата ми, че искам компютър, но буквално имах пари само за компютър – без монитор.
Въпреки това се оказах на правилното място. Мястото, от което можех да поискам помощ.
Нямаше нужда да се моля. Баща ми се хвана на бас с мен, който “случайно” изгуби и аз “изработих” последните ми необходими 100 лв. за общата сума от 531 лв.
В ситуацията от пистата – отново беше същото.
Какво според теб би се случило, ако бях попитал за помощ по следния начин:
Привет, нямам кола, не знам къде е входът на пистата и изобщо не знам какво да правя – помогнете ми.
Вместо:
Привет, взел съм тази Z4-ка там – имам нужда от малко помощ.
Истината е, че ако бях търсил инструктор от България, за да ми покаже “тънкостите” на майсторското шофиране, щеше да е скъпо.
Всъщност щеше да ми струва точно по 400 лева на час. Цената на място “падна” до 200 лева на час. А на практика аз имах инструктор точно за 0 евро.
Да, извадих късмет, но нямаше да е така, ако не бях пропътувал 2000 km и да съм в центъра на “битката”.
Просто се оказах на точното място.
Извод №6
Започни да действаш веднага!
Оглеждай се за средата, която ще ти помогне, но не разчитай на нея. Действай веднага и вселената ще те възнагради щедро.
Или както е казал бащата на мениджмънта Питър Дракър:
Не че не случват чудеса. Просто не можем да разчитаме на тях.
Надявам се тези изводи да са ти харесали и да допринесат за създаването на твоето по-добро Аз.
Сега знаеш, че е време за какво?
Време е да направиш нещо яко!