На пощата ми писа Петьо от Горна Оряховица.

Петьо е на 22 години и пред него предстои важен избор.

Животът му, по-нататъшното му развитие и дори близките му зависят от неговото решение.

Петьо трябва да избере – дали да запише все пак висше образование или не.

Не знаех какво да му отговоря.

Да даваш съвет без контекст би било безотговорно.

Петьо не е единственият младеж с това питане.

Има хиляди други, които си задават същия въпрос.

Ако вече учат:

Защо го правя?

или ако не са започнали:

Трябва ли изобщо да започвам?

В тази статия ще ти покажа какво можеш да правиш, ако решиш да НЕ учиш.

В този материал съм събрал 10-годишния си опит от разговори с хора и проследяване на тяхното развитие между 20-тата и 30-тата им годишнина.

Е, Петьо и младежи, тази статия е за вас.

Надявам се с нея да внеса светлина по темата дали трябва да учим и какви са алтернативите.

За да разбера какво мислят хората, в групата The eCommerce Masters зададох следния въпрос: „Ако можеше да посъветваш своя 18-годишен „Аз“, щеше ли да го пратиш да учи висше образование?”

В анкетата взеха участие повече от 150 души.

Резултатите от анкетата можеш да видиш на картинката по-долу:
Цели 66% биха учили висше образование отново, като част от тях биха учили нещо друго.

Останалите 34% тотално не биха се занимавали с висше образование, за да постигнат целите си.

Макар да нямам точна статистика, познавам голяма част от гласувалите и приблизителната възрастова група е между 25 и 35-годишни.

Това са хора, които, с течение на времето, вече могат да кажат дали едно решение в миналото е било правилно – или пък – не съвсем.

Всъщност, да учим “вишу” или не, се свежда до отговор на следния въпрос: “Какво искам да работя и как искам да преминава денят ми?”.

Най-честият съвет тук е:

Следвай страстта си.

Момент, моля?

Аз обичам да ям сладолед – и сега какво?

“Какво обичам да правя?” не е съвсем точният въпрос.

Много по-добър въпрос би бил:

Какво има на пазара, което аз бих правил за пари?

Практическа насока:

Просто отвори jobs-а и виж приблизителните заплати за различните неща, които би учил.

Разбери какво се изисква и колко време ще ти трябва, за да покриеш тези изисквания.

Не е нужно да покриваш 100% от нещата. Обикновено в обявите се пише повече, отколкото реално се иска.

Пазарно проучване – звучи очевидно, но не е.

Направи си списък и започни да елиминираш позициите, които не ти звучат добре, или просто не ти харесват по някаква причина.

След това стани добър в тях.

Ако ти трябва висше образование за тях – знаеш какво да правиш.

Ако не ти трябва, още по-добре!

В края на статията ще видиш какво можеш да постигнеш без висше.

Да учим висше образование може да има чудесни предимства: средата, преподавателите, дори самото преместване в друг град е голямо израстване за един млад човек.

В новия град се придобиват куп умения, които до преди това липсват – научаваме се да сме по-социални, да разчитаме на себе си, да създаваме нови приятелства – няма как да кажа, че тези неща не са полезни.

Но честно казано, не мога и да се съглася, че те трябва да бъдат водещите при вземане на решението дали да учим висше, или не.

Всеки абитуриент може да избира между следните 4 варианта:

А) Решаваш да учиш нещо

Това съм аз.

Аз исках само да уча нещо, защото не знаех по-добър начин да избягам от вкъщи. Не знаех какво искам да уча. Причината за това, от сегашната ми гледна точка, е проста:

Не си бях написал домашното.  

А домашното е още от 10-ти и 11-ти клас – да мислиш, пробваш и разпитваш, за да разбереш коя специалност би била най-интересна за теб.

В тази си възраст аз дори не знаех какви са университетите. Нито какво предлагат. Дори не помня на какво съм разчитал.

Съответно влезнах в Университет по Транспорта. И в момента съм инженер по транспорта. Не че не беше интересно, но по-голямата част от следването ми беше загубено време.

Какво да направиш, ако си тук:

Ако още не си започнал – помисли какво би искал да работиш и още повече:

Въобще искаш ли да работиш или искаш да правиш бизнес?

Ако не си съвсем сигурен, помисли кое ти е по-ценно и мотивиращо:

свобода на  действие, място за работа, различен приход всеки месец

Или

спокойно да си пиеш кафето сутрин, но да си 5 дни в седмицата в офиса

Няма верен отговор.

Въпрос на интерес е.

Най-важното е ти да си щастлив от избора си, а не мама, тате, приятелката ти или някой друг.

Ще прекараш близо 90 000 часа от живота си, докато правиш тази дейност.

Не е казано, че не можеш да я смениш. Тъй че, просто вземи решение сега, а ако не ти харесва – се адаптирай.

Б) Решаваш да учиш конкретна специалност и се разочароваш

Да, знам.

Изобщо не звучи приятно.

Влизаш да учиш с идея и надежда за нещо конкретно, но на практика се оказва скучно, неприятно и сухо.

Ужас.

А си 3-ти курс и вече трябва да го „избутаме“.

Това се случи с приятелите ми, които учеха елитната „фармация“ – осъзнаха, че не помагат на хората да се излекуват, а ги вкарват в една система, която ги прави зависими.

Искаш да помагаш, а се оказва, че пречиш.

Не е готино.

Утешителното е, че в големите градове се взимат и големи заплати. Между 1500 и 6000 лева за магистър, като има и начини за допълнителни доходи.

Една друга елитна специалност  – „Право“.

5 години следване, трудни изпити, наизустяване на хиляди закони.

В замяна след като завършиш ти дават 700 лева заплата (в София) и хиляди дела (не хиляди лева!) – дела за четене.

Аз лично познавам 6 души около мен, които са завършили тази тежка специалност.

5 от тях не се занимават с това.

Само последният се занимава изключително успешно. Има собствена кантора и доста клиенти преди 30-тата си годишнина.

Няма как да знаеш на 100% какво ти предстои в дадената област.

Елитните специалности често бълват повече кадри, отколкото бизнеса (и обществото) има нужда.

Този дисбаланс се отразява на заплатите.

Пазарните принципи тук важат с пълна сила:

Колкото повече се търси дадена специалност, толкова повече се плаща за нея – ако няма предлагане.

И обратно, колкото повече се предлага дадена специалност, толкова по-малко търсене има.

В природата този закон се вижда с „ценните метали“ – златото и среброто не са редки метали, за това и цената им е толкова висока.

Истината е, че не можеш съвсем точно да знаеш какво ще се търси след 5-6 години, докато завършиш, но можеш да знаеш какво няма.

Какво да правиш, ако си започнал, но не си вдъхновен?

Проучи дали можеш да смениш специалността си или просто да преминеш на задочно обучение.

Би било загуба на време да се откажеш напълно и да изхвърлиш 2-3 години на вятъра.

В) Решаваш да учиш конкретна специалност и продължаваш по нея

Имам примери около себе си от хора, които имат чудесни специалности и въпреки трудностите успяват да изградят имидж на пазара на труда, и се развиват по специалността.

Това е най-добрият вариант!

Знаеш ли кои са тези хора?

Това са хората, които действително са познали какво обичат да правят.

Това са хората, които с години четат, образоват се, придобиват допълнителни квалификации, работят в дадена специалност и продължава да им харесва.

Това се нарича постоянство.

Това е ключът за успеха във всяка сфера.

Преди ми звучеше като нещо страшно.

А сега знам, че:

Постоянството се изразява в това да правиш нещо, което ти харесва.

Е, може да не е като да умираш да го правиш, но да ти е интересно.

Със сигурност, ако нещо те дразни, няма да го правиш дълго време.

Не мисля, че би трябвало да си изненадан от нещо до момента.

Аз обаче не си давах сметка, че имам и вариант 4:

Г) Решаваш да не следваш

Тук трябва да имаш много, много добър план.

Това е вероятно най-рисковият модел.  

Да не следваш обществото, стъпките на родителите си и класическите методи за постигане на житейски успех.  

Ако успееш да се реализираш и излезеш след 5 години – добре.

Ако не успееш, ще си на 24-25 години, и повярвай ми – няма да ти се учи.

Моделът придобива значително по-нисък риск, ако решиш да станеш IT.

По-надолу са изброени всички специалности, за които можеш да започнеш да се подготвяш дори от 15-годишна възраст.

Красотата на това е, че можеш да използваш цялото знание в интернет, стига да имаш компютър и да знаеш английски език.

Когато си на 18, можеш да започнеш начална позиция на 1000 лева в някой от големите градове в страната, а на 24 спокойно можеш да си докарваш между 3000 и 5000 лева – пак там.

В 10-годишна перспектива, ако станеш много добър, ще намериш компания, която ти дава да работиш, където решиш.

И ще можеш да правиш голяма заплата, докато си на село, примерно.

Точно това е направила и Ева Ангелова, когато е била на 18.

Всъщност, тя взима това решение още на 17.

Започва да учи курсове за мрежов инженер (Cisco CCNA), като в последствие преподава.

В момента тя живее в Холандия – не защото не може да работи от тук, а защото й харесва да е в центъра на Европа.

Запознах се с нея, докато работих в HP.

Тогава тя беше само на 19 години и правеше около 2000 лева заплата.

Като човек, който изучава успеха и моделите за постигането му, аз бях впечатлен.

Виж какво казва за следването в интервю с мен:  

Виждаш ли – който и вариант да избереш, няма как да не учиш.

Ученето е пътуване, а не крайна дестинация.

Трябва да си готов да четеш много, за да си по-добър от останалите.

А и все пак – нали за това се плаща – за най-доброто.

Никой не плаща за нещо, което не смята, че е най-доброто.

Просто бъди най-добрият в коя да е сфера и ще си добре заплатен.

Понеже не е много далече времето, когато бях IT, а и честно казано работата ми допадаше (стига да не е нощни смени), искам да ти дам кратък списък със специалности, които можеш да започнеш да учиш САМ или с курсове, и да си щастлив и спокоен на 23-годишна възраст.

• Application Developer
• Technical Support Specialist
• Web Developer
• Network Engineer
• Database Administrator

Всяка от тях започва с около 1000 лева стартова заплата и можеш да стигнеш до сериозни пари за няколко години.

Най-лесно става, ако запишеш курс, който да караш с други хора. Най-добре на място. Така се запознаваш с „колеги“ и можеш да почерпиш от опита им.

Всичко, което трябва да направиш, е да си отделиш 1 година за учене. Най-лесно е да се стремиш към определен сертификат.

За да разбереш към кой – разгледай обявите за работа в jobs-а. Там си пише точно и ясно.

След това избери къде да се обучаваш, за да го изкараш.

И накрая просто следвай плана.

Истината е, че някои компании може да те вземат и преди да си изкарал сертификационен изпит (т.е. да си получиш действително „дипломата“), но повечето искат вече да го имаш.

Някои заключителни идеи:

Увери се, че не искаш да започнеш висше само за да отлагаш отговора на следния въпрос:

Какво искам да правя с живота си?

Не че няма да си смениш мнението няколко пъти през годините, но няма смисъл да правиш нещо просто така.

Увери се, че ако влезеш да следваш това, което искаш, ще направиш няколко стажа през лятото по специалността – дори да са неплатени.

Така ще разбереш дали действително работата е това, което си представяш.

А ако влезеш да следваш нещо, което не те кефи, увери се да направиш 2-3 бригади в Америка.

Подчертавам в САЩ.

Изкараните пари ще ти дадат спокойствие да пробваш нови неща, без да си притиснат.

Когато си притиснат, винаги взимаш най-лошата сделка.

Увери се, че ако решиш да не следваш – всъщност ще учиш.

Начертай си маршрут, който да те изведе след 5 години на печелившо място.

По-лесно е, ако следваш стъпките на някого.

При всички положения си намери ментор – тъй като ще бъдеш сам, а не в група от хора в една и съща ситуация.

Надявам се тази статия да ти е допаднала. Сподели я с приятел, ако е така.

Сега знаеш, че е време за какво?

Време е да направиш нещо яко!