Повечето от нас имат примера в живота си от беден дядо – не емоционално, не физически, а чисто финансово беден.
Съветите, които сме получавали, както и примерът, който са ни дали, ни прави хората, които сме днес.
А днес се опитваме да сме по-успешни, по-щастливи и по-добри.
Какво ли щеше да стане, ако имахме още един дядо, от който да се учим и да вземем още?
Какво ли щеше да бъде, ако този човек беше уверен, успешен и добронамерен?
Днес ще ти разкажа какви качества би възпитал той в теб, ако имаше богат италиански дядо.
В детските и тийнейджърските си години вярвах, че ако имаш много голям и успешен бизнес – то е в следствие на късмет, връзки, икономическата ситуация, когато си започвал, религията или други свръхестествени сили.
В никакъв случай не е свързано със собствените ти усилия и умения или възможности.
Вярвах, че най-често животът на такива хора е облян с “цветя и рози”. Те винаги имат достатъчно средства, достатъчно контакти и никога нямат кризи в живота си.
А и как да имат, когато баща им е еди-кой си и имат пари.
Грешка.
Богатите хора са хора като всички други. Просто обикновено работят повече и поемат премерени рискове.
Но няма как да научим това, ако нямаме примера пред себе си.
Ако никой от нашето семество не прави бизнес, ако и ние самите не правим бизнес – вероятно нямаме и такива приятели.
А, ако си спомняш от една предишна статия – “С ментор си е друго!”
За съжаление, не всички хора, от които можем да се учим, са сред живите.
За това в днешната история искам да ти представя един забележителен човек.
И то не кой да е, а човек, станал легенда, и променил хода на цяла индустрия.
Човек, от когото са се учили днешните живи (и не) легенди – Бил Гейтс и Стийв Джобс.
Опитал съм се да я пресъздам, сякаш говориш с богатия си италиански дядо – Енцо Ферари. До колко се е получило, можеш да споделиш в края на статията.
Настани се 5% по-удобно и да започваме.
Бащата на Енцо – Алфредо Ферари – бил бизнесмен.
Не много заможен.
В неговия бизнес работници обработвали различни метали – ръчно.
В най-силните му периоди е стигал до екип от 20 души.
Енцо имал двама братя.
Баща му Алфредо искал те да наследят семейния бизнес и ги записал в училище по металообработка, за да вземат занаята.
Докато двамата братя на Енцо били съгласни с това, младият Енцо не е искал да прекара нито секунда в бизнеса на баща си.
Изобщо не искал да участва в него.
Енцо искал да се състезава.
По това време автомобилите били рядкост.
Такава рядкост, че малцина притежавали изобщо автомобили, а бензин се купувало от аптеката или хранителния магазин.
Като добър баща, Алфредо го завел на атракция – едно от малкото автомобилни състезания през 1908-ма година.
10-годишният Енцо бил в екстаз!
Гледал ревящите автомобили с въодушевление – най-добрите състезателни автомобили развивали скорост от 105 км/ч.
Енцо бил малък, но взел решение, че един истински мъж трябва да бъде пистов пилот.
Всички действия през целия му живот по-нататък били водени от решението, което взел като дете.
Няколко години по-късно – през 1914 г. избухва Първата световна война.
Призовали цялата сила на Италия в армията – включително Енцо и братята му.
Там той показал своите умения като автомобилен механик.
Висшестоящите обаче не били впечатлени от видяното и го изпратили да подковава конете. Това била работата му през годините на войната.
През 1917-та по време на войната, Енцо се разболял от коварна и честно водеща до смърт (по онова време) болест – плеврит.
От армията го оставили в болница в Болония, заедно с други безнадеждно болни. Той бил обречен да умре.
С късмет и силно желание за живот Енцо оцелял.
За нещастие – баща му и по-големият му брат починали от подобно заболяване.
През 1918-та година след края на войната го освобождават от военна служба.
На възраст от 20 години, без баща и брат, без работа – Енцо Ферарри бил финансово, умствено и емоционално съкрушен.
С разбито семейство и без работа – Енцо бил в безнадеждно положение.
От никъде нямал лъч надежда.
А искал да бъде състезател.
По това време едва имал пари, за да се храни.
Икономиката на Италия е била тотално срината и вървяща надолу. Безработицата била огромна.
Енцо бил ентусиазиран от възстановяването му след болестта и възвръщащите му се сили. Тогава кандидатствал за работа във FIAT. Един от най-модерните заводи по онова време.
Въпреки усилията му – неговата кандидатура била отхвърлена.
С времето започнал да се върти около ресторант, който привличал всички автомобилисти. Там се запознал с човек, който по-късно му предложил работа в малък местен автомобилен производител – CMN.
С малкото изкарани пари си купил първия автомобил – Fiat 500.
Бил решен да се състезава с него. Доста рисково решение предвид факта, че не е имал никакви други спестени пари.
Отново бил на краката си!
Имал кола, участвал в състезания – не е много, но бил щастлив.
Докато…
След няколко състезания осъзнал, че трябва да се откаже или да намери друг източник на доход. Не можел да постигне класиране, което да му докара престиж или печалба, за да продължи.
Повечето хора на негово място биха се отказали, за да имат нещо сигурно.
Не и Енцо.
Хрумнало му, че може да продава автомобили за Alfa Romeo.
Дори нещо повече – да ги кара лично на клиентите.
Това му докарало необходимите средства.
Всичко вървяло добре – през годините успял да убеди Алфа Ромео не само да продава колите им, а и да му осигуряват коли за състезания, като той да осигурява екип.
Чрез тяхното сътрудничество през 1929-та година се родил състезателния отбор Scuderia Ferrari.
До 1939-та Енцо се състезава със Скудерията. Нещата се получават – понякога по-добре, понякога по-лошо.
Тогава дошло следващото изпитание за него – сякаш тези до момента са му били малко.
Избухнала Втората световна война.
От Алфа Ромео прекратили договора с него, а състезанията в Европа били прекратени за неограничено време.
За хората, които продават в eBay – звучи ли ви познато?
Апокалиптичен сценарии на иначе добре вървящ бизнес.
Енцо трябвало да измисли как да оцелее.
Неговият състезателен отбор започнал да сътрудничи с Бенито Мусолини. Така започнал да се издържа с производството на оръжия и инструменти, с които снабдявал италианските девизии.
След края на ВСВ, макар загубила държава, този път Италия се възстановявала добре.
Влезлият в сила план Маршал подпомогнал икономиката. Хората нямали търпение да се върнат състезанията. Така бил настроен и самият Енцо.
През 1947 г. той изкарва първия си състезателен автомобил – Ferrari 125S.
На първото състезание колата се представила отлично. Автомобилът водел убедително.
Поне до последните 3 обиколки.
Тогава отказала горивната помпа.
Ферари казал, че колата е “обещаващ провал”.
По-нататък историята се повтаря многократно.
Провали и върхове, трагедии и награди съпровождат живота му.
Първият му син – Дино – умира на 24-годишна възраст през 1957-ма.
На него кръщава моделите, които излизат от 60-те години. След смъртта на сина си, всеки ден преди работа посещава гроба му.
Компанията претърпява тежки години през 60-те и е принудена да спре състезанията си.
Отказват да продадат част от компанията на Форд, само за да продадат 50% от акциите си на FIAT няколко години по-късно.
Автомобилите му катастрофират няколко пъти в публиката – отнемайки живота на повече от 20 зрители, включително деца. Италианската прокуратура му повдига обвинения, които му струват много пари и очерняват репутацията му.
Обвиняват го, че произвежда автомобили-убийци.
Твърденията им обаче се опровергават.
Енцо е невинен.
До последните години от живота си управлява състезателния отдел на Ferrari.
Легендата Енцо умира на 90-годишна възраст през 1988 г.
През 2017-та година Ferrari продава автомобили на стойност 3 500 000 000 евро.
И докато историята за Енцо звучи интересна и завладяваща – каква поука можем да си извлечем от нея?
Изводи, опаковани за вкъщи:
1) Изгради си среда – въпреки трудностите, на 20-годишна възраст Енцо успява да се срещне с хората, с които желае да бъде. Чрез добрите си социални умения и контакти започва работа в CMN.
2) Винаги имаш решение – просто трябва да го видиш!
Вместо да мислиш “няма как”, мисли “как да го направя?”. Няколко пъти през живота си Енцо е поставен в безизходица. Той винаги успява да измисли как да промени траекторията на завоя от “пропаст” към “идеалната права” и да продължи състезанието.
3) Може да нямаш специални умения – освен едно – да продаваш.
Енцо е нямал специални умения – нито бил дизайнер, нито механик. Въпреки това, той страшно добре е разпознавал хората и печелел доверието им.
Vittorio Jano – човек, известен като “гении” в автомобилостроенето, работещ за FIAT – започва да работи с Енцо в Scuderia Ferrari.
Сега знаеш, че е време за какво?
Време е да направиш нещо яко!